Аз съм Алекс. Два през нощта е, но не мога да заспя. Баба и дядо ме взеха преди малко от вкъщи и ме докараха у тях. Разбрах, че отново линейка е откарала мама в болницата след сърдечна криза. Тя започна често да боледува и да припада. Страхувам се мама да не умре! Мразя го! Тази вечер пак се караха. Както всяка вечер. Мама се прибра от работа и каза, че мисли да почерпи утре за рождения си ден с домашна торта в работата си. Искаше да направи две торти – една за въкщи и една за колегите си. Каза, че ще ходи да купи още едно мляко и яйца, защото няма да й стигнат. Баща ми реши той да отиде до магазина и мама много се зарадва, че татко разреши да направи тортите.
След малко той се върна с две пълни торби с продукти. Беше купил много повече неща, отколкото мама поръча. Постави торбите на масата и мама тръгна да си вади нужните продукти. Тогава изведнъж баща ми почервеня, сграбчи я за блузата и започна да я мята във всички посоки. Крещеше, че мама няма право да прави нищо за други мъже и само я тествал дали наистина е решила да приготви торта за колегите си. След малко пусна мама и започна да вади едно по едно нещата от торбите и с гняв ги разбиваше в пода. Ужасно беше, плискаха се храни чак до тавана, хвърчаха стъкла, а той крещеше нещо и обиждаше мама, наричайки я с гнусни имена. Пусна силна метал музика, за да не чуват съседите какво се случва. Винаги, когато вика и чупи предмети, пуска силно звука на уредбата.
Като изпочупи всичко от двете торби, отвори хладилника и започна да вади оттам. Целият под беще омазан и в стъкла, а мама вцепенено гледаше и не смееше нищо да каже.
„Чисти, боклук такъв“ й изкрещя баща ми… а тя пак нищо не отговори и се наведе да чисти. Понякога искам и аз да ударя мама! Защото винаги му мълчи и само плаче! Защо изобщо ме е раждала, като не може да ме защити!
Като изхвърли по пода всичко от хладилника, татко отново хвана мама, удари я силно с юмрук в гърдите и тя падна на пода. Исках да избягам, но ме беше страх. Следваше това, което най-мразя – да ритам мама в главата, докато лежи безпомощно на пода, както иска баща ми.
След малко гневът на баща ми се поразмина и ми каза да си лягам. А мама остана да чисти и да плаче. Легнах си и не помня кога съм заспал, но ме събудиха баба и дядо, които ми казаха да се обличам, защото мама е получила сърдечна криза и е в болница, а аз трябва да отида у тях.
Мамо, намери сили да останеш жива и ми обещай да избягаме някъде далече, само ние двамата! Много те обичам!