Гледам те, мое мило слънчице, спиш като ангелче и си мисля защо трябва да преживяваш това. Галя косите ти, и се обвинявам какво щях да ти причиня само преди миг с моята слабост. Бях решила да сложа край на живота си, за да се спася завинаги от ада, в който живеем с теб. А теб щях да оттърва от една майка, която не е достойна да има прекрасно дете като теб. Която изобщо не е достойна да бъде сред живите. Така мислех преди миг. Но те погледнах, обърнах се назад уж за последно …. и нещо ме прободе в сърцето. Ти,  малкото спящо невинно създание, ме накара да осъзная и да почувствам каква фатална грешка щях да направя. Щях да те оставя без майка, без подкрепа и без човек, който да те обича и закриля.

Знам, че не съм съвършената майка, но не съм това, което чуваш всяка вечер. Не съм „боклук“, не съм „кучко долна“, не съм „тъпанарко проста“ и не съм нищо, от това което слушаш, затворена в стаята си.

Искам да знаеш, че от тази нощ слагам край на моето жалко съществуване и ставам силна. Каквато майка заслужаваш да имаш. Искам да знаеш, че ти не си „позор за рода“ му, само защото си момиче, както той ти казва. Ти си неговата дъщеря и заслужаваш да живеещ щастливо и безгрижно в хармония и любов. Обещавам ти, мило мое момиче, да не ме виждаш повече посинена, лежаща на пода и молеща за милост. Знай, никоя жена не може да бъде принуждавана да проституира, да участва в оргии, плод на нечии мъжки фантазии, да бъде унижавана. Не е нормално да искат от теб да ходиш с пола без бельо, само за да се наслаждава на перверзните си фантазии. Не е нормално да бъдеш връзвана, рязана, защипвана, докато той си задоволява нагона. Това, което чуваш вкъщи, искам да го забравиш. Завинаги. Хората, които се обичат, не правят така! Обичта не боли, не смърди, не кърви…Запомни, никой мъж не може да те нарича „недъгава“, само защото не можеш за заченеш дете. Не съм и „убийца“, както го чу да крещи, когато бях бременна и след поредния побой, изгубих братчето ти. И не си ти виновна, когато той те риташе по главата, в гръбнака, само защото поиска да излезем до градинката, докато той гледаше … от онези филми. Искам да разбереш, че насилието не е норма! И всяко човешко същество има право да има приятели, да излиза с тях, да говори, да споделя. Обещавам ти да излезем от тази клетка скоро и завинаги. Знам, че няма как с магическа пръчка да изтрия и спомена ти, когато видя как той ме караше гола да танцувам, докато уринираше на лицето ми. Нито ще забравиш всички извращения, които мълчаливо търпях, докато той си задоволява фантазиите. Още помня и ужаса в очите ти, когато лежах на студените плочки, а ти, с малката си ръчичка, ме галеше и слагаше мокра кърпа на челото ми. Видях ужаса в очите ти, когато ме удари в корема. После съм изгубила сънание, а той те оставил да се погрижиш за мен, за да запомниш завинаги, че има „наказание“, когато жената не се подчинява! Не искам да мисля тогава как се е сринал детският ти свят! Не искам повече да виждам страха и сълзите в очите ти.  Никой не може да заличи тези спомени, но аз ти обещавам да имаш много прекрасни мигове от сега нататък. Защото любовта не боли! Защото любовта носи щастие и хармония! Защото вече решх да не бъда жертва. Защото ти заслужаваш да имаш силна майка и да имаш спокойно и щастливо детство! Защото ние заслужаваме да бъдем обичани! Истински!